Зд­ра­вей,

Аз съм Ели­ца Стой­че­ва и ще ти спо­де­ля, че още от мал­ка са ми ин­те­рес­ни веч­ни­те въп­ро­си, как мо­га да случ­вам не­ща­та, ко­и­то ис­кам по-лес­но и най-ве­че с удо­вол­с­т­вие.

В очи­те на всич­ки мои при­я­те­ли и поз­на­ти, аз се до­ка­зах ка­то су­пер ус­пеш­на и це­ле­ус­т­ре­ме­на, но в мо­и­те соб­с­т­ве­ни, чес­то се чув­с­т­вах ка­то пъ­лен про­вал. Ре­дов­но мис­лех, че не съм дос­та­тъч­но доб­ра в ни­що, от не­ща­та, с ко­и­то се за­ни­ма­вам. Поз­во­ля­вах мо­я­та стой­ност да се оп­ре­де­ля от мне­ни­е­то на ня­кой друг и то по-ско­ро, от хо­ра­та с кри­тич­но мне­ние.

По то­ва вре­ме бях твър­до убе­де­на, че са­мок­ри­ти­ка­та е ос­но­во­по­ла­га­ща за мо­е­то раз­ви­тие и за по­доб­ре­ни­я­та в лич­нос­т­та ми, биз­не­са, до­ри в жи­во­та ка­то ця­ло. Ед­но ба­зо­во убеж­де­ние, ко­е­то тол­ко­ва мно­го ми пре­че­ше да ди­шам сво­бод­но и щас­т­ли­во.

Пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни из­п­роб­вах без­к­рай­но мно­го прак­ти­ки и уп­раж­не­ния, с ко­и­то да осъз­ная, кои са не фун­к­ци­о­нал­ни­те мо­де­ли, ко­и­то имам. Ис­ках да се за­поз­ная с мо­и­те ос­нов­ни са­бот­ьо­ри и ог­ра­ни­ча­ва­щи­те убеж­де­ния, ко­и­то ми пре­чат да ус­пя­вам и да се нас­лаж­да­вам на жи­во­та.

Тол­ко­ва от­к­ри­тия нап­ра­вих през из­ми­на­ли­те 2 го­ди­ни, че нап­ра­во свят ми се за­ви, ко­га­то осъз­нах кол­ко мно­го ра­бо­та имам да свър­ша със се­бе си. Впус­нах се сме­ло в то­зи про­цес и тес­т­вах без ст­рах след­ва­що­то и след­ва­що­то уп­раж­не­ние. Та­ка от­к­рих, че до­ри мал­ки ко­рек­ции в моя фо­кус ме до­ве­до­ха до го­ле­ми про­ме­ни в на­чи­на, по кой­то се чув­с­т­вам и енер­ги­я­та, ко­я­то ге­не­ри­рам.

Пър­вия “АХА мо­мент”, кой­то имах бе­ше, ко­га­то тес­т­вах тех­ни­ка­та за от­чи­та­не на ус­пе­хи­те ми до тук. Из­к­лю­чи­тел­но прос­то уп­раж­не­ние, ко­е­то оба­че ми до­не­се фе­но­ме­нал­ни ре­зул­та­ти. Ко­га­то за­поч­вах да от­чи­там не­ща­та, ко­и­то ве­че пра­вя доб­ре из­пи­тах сил­но удов­лет­во­ре­ние, с ко­е­то по­ви­ших са­мо­чув­с­т­ви­е­то си и вя­ра­та в мен са­ма­та.

След ка­то до­ба­вих към та­зи прак­ти­ка и сис­те­ма­та за наг­раж­да­ва­не, ве­че имах в пъ­ти по­ве­че енер­гия и же­ла­ние да случ­вам още по­ве­че це­ли и меч­ти. Та­ка от без­к­рай­но­то са­мо­са­бо­ти­ра­не, аз пос­те­пен­но за­поч­нах да под­к­ре­пям и оби­чам се­бе си. И та­ка ден след ден с ня­кол­ко из­к­лю­чи­тел­но прос­ти тех­ни­ки, ко­и­то над­г­раж­дах се на­у­чих да раз­п­ли­там вся­ко пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во, ко­е­то жи­во­та ми под­на­ся­ше.

И ето, че днес, аз ус­пях да стиг­на до днеш­на­та ми ре­ал­ност. Ре­ал­ност, в ко­я­то ос­вен, че съм в пъ­ти по-мо­ти­ви­ра­на и енер­гич­на, аз съм из­к­лю­чи­тел­но щас­т­ли­ва от на­чи­на, по кой­то под­к­ре­пям се­бе си в труд­ни­те мо­мен­ти, с ко­е­то ус­пя­вам да да­вам мно­го по­ве­че на лю­би­ми­те ми хо­ра.

Се­га ко­га­то съм умо­ре­на, на­ми­рам на­чин да си по­чи­на и пре­за­ре­дя, за­що­то ве­че ни­що дру­го не е по-важ­но от мен са­ма­та и мо­е­то щас­тие. Се­га вмес­то да се кри­ти­ку­вам се ут­вър­ж­да­вам. Вмес­то да се са­бо­ти­рам се под­к­ре­пям. Вмес­то да се чу­дя кое не съм нап­ра­ви­ла, как­то тряб­ва, аз оце­ня­вам кол­ко мно­го не­ща ве­че съм сбъд­на­ла в жи­во­та си и бла­го­да­ря с ця­ло­то си сър­це! Имай­ки та­зи ог­ром­на стой­ност за се­бе си, аз ре­ших да съ­бе­ра всич­ки ус­пеш­ни тех­ни­ки, ко­и­то са ме под­к­ре­пя­ли през го­ди­ни­те и да ги сис­те­ма­ти­зи­рам в кни­га-днев­ник, ко­я­то на­ре­кох „52 стъп­ки към щас­ти­е­то“

Из­пи­тах ог­ром­но­то же­ла­ние да мо­га да по­мог­на на хо­ра, ка­то мен, ко­и­то са се чув­с­т­ва­ли не дос­та­тъч­но стой­нос­т­ни, от­да­ва­ли са се на бо­лез­не­на кри­ти­ка, са­ми са са­бо­ти­ра­ли своя ус­пех и щас­тие или пък чес­то са се на­каз­ва­ли за до­пус­на­ти греш­ки.

Осо­бе­но же­ни­те и май­ки­те има­ме най-го­ля­ма ск­лон­ност към те­зи не­ща.

За всич­ки, май­ки, ко­и­то ще про­че­тат те­зи ре­до­ве, ис­кам да ви ка­жа. Ми­ли да­ми, знай­те вие сте по­ве­че от дос­та­тъч­ни, вие се сп­ра­вя­те прек­рас­нос всич­ки­те си за­дъл­же­ния, ко­и­то са чес­то пъ­ти, не­по­сил­ни за един чо­век. Це­не­те се, оби­чай­те се, от­чи­тай­те кол­ко мно­го пра­ви­те, поз­во­ля­вай­те си­мо­мен­ти на ра­дост и се наг­раж­да­вай­те!

Знам, че е труд­но, но при ни­как­ви об­с­то­я­тел­с­т­ва не пре­неб­рег­вай­те се­бе си, соб­с­т­ве­ни­те си нуж­ди, соб­с­т­ве­но­то си щас­тие.

Та­ка ще на­у­чи­те на съ­що­то и де­ца­та си!