Асен Асе­нов е ут­вър­ден ав­тор, про­дъл­жи­тел на слад­ко­дум­ни­те раз­каз­ва­чи от вре­ме­на­та на кри­ти­чес­кия ре­а­ли­зъм, ко­и­то прет­во­ря­ват ми­на­ло­то и нас­то­я­ще­то чрез съд­би и ха­рак­те­ри, за да ни раз­въл­ну­ват и вг­лъ­бят в проб­ле­ма­ти­ка­та на но­во­то вре­ме. Не­го­ви­те раз­ка­зи се от­ли­ча­ват с из­к­лю­чи­тел­но точ­на­та и доб­ре под­б­ра­на сло­вес­ност. С мал­ко ду­ми той каз­ва мно­го, за­що­то вся­ка ду­ма си те­жи на мяс­то­то и на си­ту­а­ци­я­та в сю­же­та. Все­ки от ге­ро­и­те му го­во­ри с ха­рак­тер­на за не­го сло­вес­ност, ко­я­то лес­но е раз­поз­на­ва­е­ма, да­же да не е по­яс­не­на в края на фра­за­та. Ди­а­ло­гът меж­ду ге­ро­и­те в раз­ка­зи­те на Асен Асе­нов е ис­тин­с­ки и въз­дей­с­т­ващ. И ав­то­ро­ва­та реч е въз­дей­с­т­ва­ща, ба­лан­си­ра­на. Въ­об­ще сло­вес­нос­т­та в раз­ка­зи­те е на ви­со­ко ху­до­жес­т­ве­но рав­ни­ще. Сю­же­ти­те са ори­ги­нал­ни, ин­те­рес­ни. Раз­ви­ти­е­то на сю­жет­на­та ли­ния е ба­лан­си­ра­но и зав­ла­дя­ва­що чи­та­те­ля.

В раз­ка­зи­те на Асен Асе­нов съ­жи­тел­с­т­ват ста­ро­то и но­во­то, жи­тей­с­ка­та „зем­на“ фи­ло­со­фия, емо­ци­о­нал­на­та по­ля­ри­за­ция при под­хо­да към из­бо­ра на те­ма­та и ге­ро­и­те. В тях съ­жи­тел­с­т­ват бъл­гар­с­ки­ят ко­ло­рит и об­що­чо­веш­ки­те цен­нос­ти, чув­с­т­во­то за со­ци­ал­на сп­ра­вед­ли­вост и си­нов­на обич към при­ро­да­та. Чужд на как­ва­то и да е ди­дак­ти­ка, Асе­нов из­по­вяд­ва сво­е­то кре­до и рес­пек­ти­ра с поз­на­ни­я­та си за бол­ки­те на де­ня, за проб­ле­ми­те, ко­и­то ра­ди­ка­ли­зи­рат об­щес­т­во­то.

Рад­ва ув­ле­ка­тел­ни­ят и тем­пе­ра­мен­тен стил на ав­то­ра, не­го­ва­та от­к­ро­ве­ност, нрав­с­т­ве­на ис­к­ре­ност и мо­ти­ви­ра­ност при из­бо­ра на сю­же­ти, ге­рои и прет­во­ря­ва­не­то им вър­ху лис­та. В раз­ка­зи­те се усе­ща пул­сът и ри­тъ­мът на бър­зо про­ме­ня­щи­те се съв­ре­мен­ни со­ци­ал­ни тен­ден­ции, в ко­и­то доб­ро­то и зло­то са не­ед­ноз­нач­ни, не­дос­та­тъч­но изяс­не­ни и про­ти­во­ре­чи­ви.

Ред­но е да из­тък­нем ди­на­мич­ния и про­во­ка­ти­вен ха­рак­тер на раз­ка­зи­те на Асен Асе­нов и обек­тив­ния кри­те­рий на ав­то­ра при оцен­ка­та на съв­ре­мен­ни­те со­ци­ал­ни и меж­ду­лич­нос­т­ни от­но­ше­ния, от­ра­зя­ва­щи тър­се­не­то на ре­ал­ния об­лик на все още не­раз­га­да­ни и не­и­зяс­не­ни, въз­ник­ва­щи но­ви со­ци­ал­ни тен­ден­ции и щри­хи на ед­на но­ва за чи­та­те­ли­те и ав­то­ра епо­ха. То­ва про­во­ки­ра пре­ос­мис­ля­не и нов про­чит на дис­ку­ти­ра­ни в ст­ра­на­та и све­та ли­те­ра­тур­ни, со­ци­ал­ни и мо­рал­ни те­ми.

Ка­то член на Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те пи­са­те­ли Асен Асе­нов е ут­вър­ден пи­са­тел у нас и по све­та. Не­го­ви твор­би са пуб­ли­ку­ва­ни в САЩ, Ка­на­да, Ру­сия, Ук­рай­на, Ан­г­лия, Шве­ция, Бел­гия, на­со­че­ни пре­дим­но към чи­та­те­ли от бъл­гар­с­ка­та ди­ас­по­ра.