Каз­вам се Йо­а­на Ран­ге­ло­ва и не се оп­ре­де­лям ка­то ав­тор, а ка­то раз­каз­вач на ис­то­рии – ис­то­рии, ко­и­то до­кос­ват, пре­на­сят и раз­к­ри­ват све­то­ве, къ­де­то чу­де­са­та все още са въз­мож­ни. Вяр­вам, че в за­бър­за­но­то ни ежед­не­вие чес­то заб­ра­вя­ме да се вг­леж­да­ме в ма­ги­я­та око­ло нас. Имен­но за­то­ва пи­ша – за да на­пом­ня, че ре­ал­нос­т­та мо­же да бъ­де мно­гоц­вет­на, сти­га да ѝ поз­во­лим. В та­зи кни­га вп­ли­там древ­ни ма­гии, заб­ра­ве­ни тай­ни и съд­би, пред­на­чер­та­ни от бо­го­ве­те. Раз­каз­вам за кня­ги­ня Са­ва, ко­я­то тряб­ва да се из­п­ра­ви сре­щу мрак, зап­лаш­ващ всич­ко, ко­е­то оби­ча. Раз­каз­вам и за Ра­са­те – во­ин, чи­я­то ом­ра­за е из­ко­ва­на от ми­на­ло­то. Два­ма­та са вра­го­ве, но съд­ба­та чес­то оби­ча да преп­ли­та пъ­ти­ща­та на оне­зи, ко­и­то най-мно­го ис­кат да се раз­де­лят. То­ва е ис­то­рия за из­бо­ри­те, ко­и­то пра­вим, и за тън­ка­та гра­ни­ца меж­ду лю­бов­та и ом­ра­за­та. Ис­то­рия, в ко­я­то ма­ги­я­та мо­же да из­чез­не за­ви­на­ги… или да се ро­ди на­но­во.