Каз­вам се Ви­о­ле­та Слав­че­ва и пи­ша, за да дам глас на оне­зи, ко­и­то от­дав­на са зам­лък­на­ли. Раз­ка­зи­те в та­зи кни­га са вдъх­но­ве­ни от ед­но дру­го вре­ме – не мое, но дъл­бо­ко скъ­по за мен. То­ва е пър­ва­та ми кни­га и вся­ка ду­ма в нея но­си ува­же­ние към ми­на­ло­то и към си­ла­та на чо­веш­ки­те ис­то­рии.

Ви­на­ги съм вяр­ва­ла, че зад вся­ка кни­га стои един ав­тор, а зад все­ки ав­тор – хо­ра, ко­и­то вър­вят с не­го по твор­чес­кия път. За­то­ва ис­кам да из­ка­жа спе­ци­ал­ни бла­го­дар­нос­ти на д-р Ани­та Ко­митска, ди­рек­тор на Исто­ри­чес­кия му­зей в град Чип­ров­ци, за не­о­це­ни­ма­та ѝ по­мощ при съ­би­ра­не­то на ма­те­ри­а­ли­те. Бла­го­да­ре­ние на нея ис­то­ри­и­те ожи­вя­ха в пра­вил­но­то ис­то­ри­чес­ко вре­ме.

Бла­го­да­ря и на из­да­телство BlurPaper за до­ве­ри­е­то и съв­местна­та ни ра­бо­та.