Каз­вам се Али Па­на­йо­тов (Алекс) и съм ви­де­о­жур­на­лист и дъл­го­го­ди­шен ра­дио ен­ту­си­аст с над 15 го­ди­ни опит в ме­ди­и­те. За мен све­тът ви­на­ги е бил ог­ром­на мо­зай­ка от чо­веш­ки ли­ца, гла­со­ве и ис­то­рии, ко­и­то зас­лу­жа­ват да бъ­дат спо­де­ле­ни. Съз­да­дох кни­га­та „Иран през моя пог­лед“ с яс­на ми­сия – да по­ка­жа Иран не през приз­ма­та на ге­о­по­ли­ти­чес­ки­те сте­ре­о­ти­пи, а през топ­лия пог­лед на обик­но­ве­ни­те хо­ра.

То­ва из­да­ние е мно­го по­ве­че от обик­но­вен пъ­те­пис. То е дъл­бо­ко лич­на, изстра­да­на ав­то­би­ог­ра­фич­на ис­то­рия за при­я­телство, сво­бо­да и оце­ля­ва­не. В нея прос­ле­дя­вам пъ­тя си от детство­то в ли­ванския град Ба­ал­бек, през ре­ли­ги­оз­ни­те учи­ли­ща в Кум и теж­кия прес­той в ирански зат­вор, до зав­ръ­ща­не­то ми в Пер­сия след 25 го­ди­ни и изграж­да­не­то на нов дом тук, в Со­фия.

С ки­не­ма­тог­ра­фи­чен и по­е­ти­чен стил се стре­мя да съ­бу­дя се­ти­ва­та на чи­та­те­ля – от уха­ни­я­та на кар­да­мон и шаф­ран до пес­ни­те на Фай­руз. Кни­га­та е тяс­но свър­за­на и с моя про­ект RETV, къ­де­то спо­де­лям до­пъл­ни­тел­ни ре­пор­та­жи и ви­зу­ал­ни днев­ни­ци. Най-важ­но­то ми пос­ла­ние е прос­то, но съ­ществе­но: чо­веч­ността ня­ма на­ция, а доб­ро­то мо­же да се про­я­ви ед­нак­во сил­но нав­ся­къ­де, сти­га да от­во­рим очи­те и сър­ца­та си за не­го.