Здра­вей­те!

Аз съм Ди­мит­ра Пет­ро­ва. Анга­жи­ра­на съм с раз­лич­ни дей­нос­ти, но пи­са­не­то на кни­ги оп­ре­де­ле­но е ед­но от най-при­ят­ни­те ми за­ни­ма­ния. Че­те­не­то на вся­как­ви ис­то­рии ви­на­ги ме е съп­ро­вож­да­ло през це­лия жи­вот и ми е по­ма­га­ло да пре­ми­на­вам през раз­лич­ни­те ета­пи в не­го, изграж­дай­ки ме ка­то лич­ност; а пи­са­не­то на кни­ги ми по­ма­га да ка­на­ли­зи­рам емо­ци­и­те си, прев­ръ­щай­ки ги в твор­чество.

За мен вся­ка ис­то­рия тряб­ва да има интри­гу­ва­що на­ча­ло и не­заб­ра­вим край, как­то и да съз­да­де връз­ка с чи­та­те­ля, ко­я­то да не изблед­ня­ва и след пос­лед­ния про­че­тен ред.

То­ва бе­ше и цел­та ми, ко­га­то на­пи­сах де­бют­но­то си про­из­ве­де­ние „Изос­та­ве­на” под ана­ним Арти­миД – ро­ман, кой­то не прос­то раз­гър­на по­тен­ци­а­ла ми ка­то ав­тор, но и разкри раз­но­об­ра­зи­е­то на мо­я­та фан­та­зия пред све­та, да­вай­ки на все­ки про­чел кни­га­та час­тич­ка от са­ма­та мен – пре­жи­вя­ва­не, ко­е­то не мо­же да се срав­ни с ни­кое дру­го поз­на­то усе­ща­не.

По­ня­ко­га не зна­ех как ще за­вър­ши сю­же­тът, кой­то съз­да­вах, за­що­то пи­са­не­то ме во­де­ше по свой собствен път. Но ко­га­то най-нак­рая пръс­ти­те ми на­пи­са­ха за­вет­но­то „КРАЙ” и се от­ле­пи­ха от кла­ви­а­ту­ра­та, аз не по­чувствах сво­е­то сбо­гу­ва­не с ис­то­ри­я­та, а ед­но но­во на­ча­ло, ко­е­то и до ден дне­шен ме съ­пътства, за да про­дъл­жа­вам да тво­ря.