Име­то ми е Тео Хрис­тов.

Да из­ра­зя с ду­ми кол­ко мно­го оз­на­ча­ва за мен пи­са­не­то, би би­ло не­ве­ро­ят­но труд­но. От мо­мен­та, в кой­то ре­ших да по­е­ма по то­зи път, за­поч­нах да за­бе­ляз­вам всич­ки зна­ци, ко­и­то го­ди­ни на­ред съм пре­неб­рег­вал. Зна­ци, ко­и­то са со­чи­ли пра­вил­ния път през ця­ло­то вре­ме.

Проб­вах да пи­ша за он­лайн вестни­ци, съз­да­вах крат­ки раз­ка­зи, уни­вер­си­тетски ста­тии, кур­со­ви ра­бо­ти и есе­та. До­ри иг­ри­те на ро­ле­ви прик­лю­че­ния с при­я­те­ли, ка­то Dungeons & Dragons, бя­ха част от то­зи про­цес. Но ни­що от то­ва не ми да­де яс­на предста­ва как­во ис­кам да пра­вя със жи­во­та си.

През 2021 го­ди­на моя бив­ша при­я­тел­ка ме на­со­чи към пи­са­не­то. Ма­кар връз­ка­та ни да прик­лю­чи гроз­но, от нея се ро­ди не­що прек­рас­но – мо­е­то же­ла­ние да съз­да­вам све­то­ве и ис­то­рии.

Мо­я­та цел е чи­та­те­ли­те на „Ле­ген­ди­те на Елдър­би“, как­то и на бъ­де­щи­те ми кни­ги, да откри­ят във въ­об­ра­же­ни­е­то и ду­ми­те ми оно­ва бягство от све­та, ко­е­то мо­же би и са­ми­те те тър­сят.