То­мис­лав Ки­ри­лов е ро­ден в град Пер­ник и от съв­сем ма­лък но­си в се­бе си ед­на го­ля­ма меч­та – да съз­да­ва све­то­ве и да ос­та­вя трай­ни сле­ди чрез ду­ми­те. Изби­рай­ки сло­во­то пред мъл­ча­ни­е­то, той съ­би­ра сме­лостта да спре да бъ­де „не­из­пи­сан лист" и разкри­ва пред све­та сво­я­та ав­тен­тич­на твор­чес­ка па­лит­ра. Не­го­ви­ят път е во­ден от дъл­бо­ко­то убеж­де­ние, че ед­на ху­ба­ва ис­то­рия има си­ла­та да про­ме­ня све­та, и имен­но за­то­ва от­каз­ва да ча­ка „под­хо­дя­що­то вре­ме", за да бъ­де чут.

Пов­рат­на за мла­дия ав­тор е 2025 го­ди­на, ко­га­то мал­ко след ка­то на­вършва че­ти­ри­на­де­сет го­ди­ни, из­ли­за де­бют­ни­ят му ро­ман „Лю­бов от пър­во ка­фе". Кни­га­та бър­зо пе­че­ли сър­ца­та на пуб­ли­ка­та и по­лу­ча­ва прес­тиж­ни ли­те­ра­тур­ни но­ми­на­ции, ко­и­то му да­ват уве­ре­ност да про­дъл­жи нап­ред. Во­ден от си­лен со­ци­а­лен ан­га­жи­мент, по-къс­но съ­ща­та го­ди­на То­мис­лав из­да­ва и сбор­ни­ка с но­ве­ли „Той и той, ние" в подкре­па на чо­веш­ки­те пра­ва. За не­го пи­са­не­то е от­го­вор­ност, мост към дру­гия и инстру­мент за про­мя­на.

Твор­чество­то му се разгръ­ща в ши­рок спек­тър – от ро­ма­ни и раз­ка­зи в лич­ния му блог, че­тен от хи­ля­ди хо­ра, до дъл­бо­ка по­е­зия. До­ка­то про­за­та е не­го­ви­ят на­чин да об­щу­ва с ау­ди­то­ри­я­та, по­е­зи­я­та ос­та­ва най-лич­но­то му убе­жи­ще, спо­соб­но да прев­ръ­ща са­мо­та­та в спо­де­ле­на дъл­бо­чи­на.

Ка­то са­мо­оп­ре­де­лящ се „кни­го­хо­лик", То­мис­лав вяр­ва, че доб­ри­ят ав­тор пър­во е от­да­ден чи­та­тел. Ко­га­то све­тът ста­не твър­де шу­мен, той бя­га в при­ро­да­та – не­го­во­то мяс­то на ис­ти­на­та, къ­де­то в ти­ши­на­та се раж­дат след­ва­щи­те му ис­то­рии. Цел­та му нав­ся­къ­де е ед­на: да се по­то­пи­те в ду­ми­те му тол­ко­ва дъл­бо­ко, че да спре­те да ги че­те­те и да за­поч­не­те да ги усе­щатe.